Тия дни се заприказвахме с един приятел за хората като част от обществото,
разликата между тях всъщност и повърхностните образи, които си създават по една
или друга причина, умишлено или не. Всеки се крие зад някакъв образ, бяга от
себе си и реалността. Днес може да е незначителна промяна във външния вид, по
подобие някой модел, ама утре би било в напълно естественият ред на нещата да се
започне подражание... Подражание, що се касае до външен вид и маниери, но и
идеология и разбирания, в поведението и начина на живот. А когато човек мисли по
някакъв общоприет архетип или просто начин, който идва отвън... Получава се
така, че не мисли. Не мисли за това, което се случва в света, нито дори за
случващото се с него самия. Отдава толкова енергия, за да подхранва илюзията си,
и същевременно се съсипва, като индивидуалност. Поема по еднопосочната пътечка
на деструктивността. Но не е само фетишизмът у хората причина за играта на
криеница. Всъщност, те търсят идоли, защото мислят, че не могат сами да бъдат
такива. Не вярват в себе си. А какво остава, щом човек не вярва в себе си?
Намират се оправдания, в това отношение умът е особено услужлив. И с
оправданията идва бездействието - нещата са комплексни... Но има и хора, които
знаят къде се намират. Защо тогава също са част от масовия маскарад? Много
по-лесно е да се каже, че човек е добър или лош, както е и с очевидната разлика
между беден и богат. Но човек може да е беден материално, а пък неописуемо богат
духовно. Респективно и обратното е в сила и то е още по-логично, защото виждаме
какво се случва - или поне опитвамеИ хората, като безспирно категоризиращи се
един друг, просто приемат чашата за наполовина пълна, дори и да е две трети
празна. Щом има поне някаква условна причина, въз основа която да се градят
етикециите, значи със сигурност няма как да се допусне друг ъгъл, под който да
се гледат нещата. И за да не се приемат такива, каквито са, си изграждат
"аватари". Някои от несигурност, други от категоричен страх, трети от
елементарно егоугодничество, четвърти заради нямане на друг избор... Всеки има
причина. И да, несъмнено, причината на всеки е достатъчно достоверна. Обаче защо
е толкова трудно да бъдем себе си? Бихме били отхвърлени от обществото, може би
неразбрани... Но човек е неразбран тогава, когато се правят опити да бъде
разбран. Опити, които категорично не включват дадения човек в цялата идея.
Просто за протокола - да може да се каже, че човек е достатъчно великодушен, та
чак да помага на другите. А фактът, че сам не съумява нищо да постигне... Не,
твърде незначителен е. Да се върнем на оправданията.
Оправданията, това са маските. Маските пък от своя страна са това, което създава
фантасмагоричните образи, или поне ги утвърждава като такива.
Това е моята гледна точка, малко нескопосано и определено непълно изложена, но в
общи линии... Ще се радвам да бъде допълнен или пък опроверган.
Интересно ми е да чуя мнението ви, къде е границата между вътрешния свят на
хората и материализма, в който затъваме ежеминутно – къде е човека и какво го
кара да бъде такъв? И такива неща, има някои работи при хората, които винаги
са ми правели впечатление, и доведоха до някои съществени изводи.

Пуснал си тема,по която навярно са изписани тонове мастило приятелю Всеки сам
решава какъв да бъде , а защо-причините са толкова,колкото са и хората!Най-често
хората криещи се зад маски страдат от липса на самочувствие и някакъв
комплекс!Но колкото и да се стреми човек да подражава и да избяга от себе си,все
пак той е такъв какъвто е и когато мисли че заблуждава околните,според мен
заблуждава себе си!Страхотна тема си пуснал-адмирации!

LONE WOLF написа:

Тия дни се заприказвахме с един приятел за
хората като част от обществото,
разликата между тях всъщност и повърхностните образи, които си създават по една
или друга причина, умишлено или не. Всеки се крие зад някакъв образ, бяга от
себе си и реалността. Днес може да е незначителна промяна във външния вид, по
подобие някой модел, ама утре би било в напълно естественият ред на нещата да
се
започне подражание... Подражание, що се касае до външен вид и маниери, но и
идеология и разбирания, в поведението и начина на живот. А когато човек мисли
по
някакъв общоприет архетип или просто начин, който идва отвън... Получава се
така, че не мисли. Не мисли за това, което се случва в света, нито дори за
случващото се с него самия. Отдава толкова енергия, за да подхранва илюзията
си,
и същевременно се съсипва, като индивидуалност. Поема по еднопосочната пътечка
на деструктивността. Но не е само фетишизмът у хората причина за играта на
криеница. Всъщност, те търсят идоли, защото мислят, че не могат сами да бъдат
такива. Не вярват в себе си. А какво остава, щом човек не вярва в себе си?
Намират се оправдания, в това отношение умът е особено услужлив. И с
оправданията идва бездействието - нещата са комплексни... Но има и хора, които
знаят къде се намират. Защо тогава също са част от масовия маскарад? Много
по-лесно е да се каже, че човек е добър или лош, както е и с очевидната разлика
между беден и богат. Но човек може да е беден материално, а пък неописуемо
богат
духовно. Респективно и обратното е в сила и то е още по-логично, защото виждаме
какво се случва - или поне опитвамеИ хората, като безспирно категоризиращи се
един друг, просто приемат чашата за наполовина пълна, дори и да е две трети
празна. Щом има поне някаква условна причина, въз основа която да се градят
етикециите, значи със сигурност няма как да се допусне друг ъгъл, под който да
се гледат нещата. И за да не се приемат такива, каквито са, си изграждат
"аватари". Някои от несигурност, други от категоричен страх, трети от
елементарно егоугодничество, четвърти заради нямане на друг избор... Всеки има
причина. И да, несъмнено, причината на всеки е достатъчно достоверна. Обаче
защо
е толкова трудно да бъдем себе си? Бихме били отхвърлени от обществото, може би
неразбрани... Но човек е неразбран тогава, когато се правят опити да бъде
разбран. Опити, които категорично не включват дадения човек в цялата идея.
Просто за протокола - да може да се каже, че човек е достатъчно великодушен, та
чак да помага на другите. А фактът, че сам не съумява нищо да постигне... Не,
твърде незначителен е. Да се върнем на оправданията.
Оправданията, това са маските. Маските пък от своя страна са това, което
създава
фантасмагоричните образи, или поне ги утвърждава като такива.
Това е моята гледна точка, малко нескопосано и определено непълно изложена, но
в
общи линии... Ще се радвам да бъде допълнен или пък опроверган.
Интересно ми е да чуя мнението ви, къде е границата между вътрешния свят на
хората и материализма, в който затъваме ежеминутно – къде е човека и какво го
кара да бъде такъв? И такива неща, има някои работи при хората, които винаги
са ми правели впечатление, и доведоха до някои съществени изводи.

Преди няколко години подражавах на един човек, но така изгубих същността си.
Радвам се, че открих грешката си на време и сега съм доволен такъв, какъвто съм!
Важно е човека да има собствена индивидуалност, защото иначе може да се загуби в
обществото.

LONE WOLF ,поздравления за написаното ! Браво . Дано повече хора разберат
идеята ти и посланието в темата ,а не само да четат без да осмислят ,а да се
научат да "четат и между редовете",защото винаги има нещо загатнато и се състои
в "малките детайли" ! Прекалената откровеност и директност да бъдем това което
сме, и да пишем и казваме това ,което мислим на секундата ,понякога ни "пречи"
нали знаеш ?!?..Но НЕ пречи на нас самите ,защото по този начин НЕ изневеряваме
на принципите си и начина на мислене и най-важното не лъжем самите себе си и не
бягаме от същността си и също така не крием чувство ,това ни прави искрени хора
,смелостта да бъдем това което сме ,а не това което другите искат от нас !Едно
от най-важните качества ,които притежава човек е откровеността ! Всеки трябва да
има доблестта и силата да изрази истината такава каквато е ,или такава каквато
той я вижда ,но важното е да го мисли той ,а не някой друг ! Истинска и
неподправена истина. За жалост ,не винаги ни разбират ,в стремежа си човек да
бъде искрен ,може неволно да обиди събеседника си ,но аз примерно ,държа да кажа
това което мисля и чувствам ,ако ще и да го заболи от мнението ми ,от колкото да
му кажа нещо фалшиво и безчувствено ,от това би го заболяло повече ,и винаги
идва момент ,в който ще разбере и оцени , че е прочел или чул истината ,от
колкото фалш за "замазка на очите"!Ама повечето хора не понасят директни
личности ..по им е "сладко" като че ли ,да общуват с позьори ..В живота също е
така ,а тук е "огледало" на живота ..Хора ,които се стремят да бъдат харесвани с
фалшива същност ,такава каквато им се иска да притежават ..никога няма да ги
харесат от сърце и душа !Защото всеки фалш си личи ..И защото е по-добре да
кажеш на някого всичко,което мислиш от сърце ,от колкото да му кажеш това ,което
му се иска да чуе или прочете ,пък макар и това да не е нашето мислене,нима по
този начин не лъжем нас самите ?!?! ..Това е вид лъжа . И по-добре истината и да
бъдеш мразен от тези ,които не я признават ,но пък ще си ОБИЧАН от тези ,които
те ценят такъв какъвто си ! И по-добре неразбран да си останеш в дадено общество
,от колкото фалшив и "обичан" позьор с "маска" на лицето си !Още веднъж браво за
темата ! Живи и здрави !

Пловдив написа:

LONE WOLF ,поздравления за написаното !
Браво . Дано повече хора разберат
идеята ти и посланието в темата ,а не само да четат без да осмислят ,а да се
научат да "четат и между редовете",защото винаги има нещо загатнато и се състои
в "малките детайли" ! Прекалената откровеност и директност да бъдем това което
сме, и да пишем и казваме това ,което мислим на секундата ,понякога ни "пречи"
нали знаеш ?!?..Но НЕ пречи на нас самите ,защото по този начин НЕ изневеряваме
на принципите си и начина на мислене и най-важното не лъжем самите себе си и не
бягаме от същността си и също така не крием чувство ,това ни прави искрени хора
,смелостта да бъдем това което сме ,а не това което другите искат от нас !Едно
от най-важните качества ,които притежава човек е откровеността ! Всеки трябва
да
има доблестта и силата да изрази истината такава каквато е ,или такава каквато
той я вижда ,но важното е да го мисли той ,а не някой друг ! Истинска и
неподправена истина. За жалост ,не винаги ни разбират ,в стремежа си човек да
бъде искрен ,може неволно да обиди събеседника си ,но аз примерно ,държа да
кажа
това което мисля и чувствам ,ако ще и да го заболи от мнението ми ,от колкото
да
му кажа нещо фалшиво и безчувствено ,от това би го заболяло повече ,и винаги
идва момент ,в който ще разбере и оцени , че е прочел или чул истината ,от
колкото фалш за "замазка на очите"!Ама повечето хора не понасят директни
личности ..по им е "сладко" като че ли ,да общуват с позьори ..В живота също е
така ,а тук е "огледало" на живота ..Хора ,които се стремят да бъдат харесвани
с
фалшива същност ,такава каквато им се иска да притежават ..никога няма да ги
харесат от сърце и душа !Защото всеки фалш си личи ..И защото е по-добре да
кажеш на някого всичко,което мислиш от сърце ,от колкото да му кажеш това
,което
му се иска да чуе или прочете ,пък макар и това да не е нашето мислене,нима по
този начин не лъжем нас самите ?!?! ..Това е вид лъжа . И по-добре истината и
да
бъдеш мразен от тези ,които не я признават ,но пък ще си ОБИЧАН от тези ,които
те ценят такъв какъвто си ! И по-добре неразбран да си останеш в дадено
общество
,от колкото фалшив и "обичан" позьор с "маска" на лицето си !Още веднъж браво
за
темата ! Живи и здрави !

Позьор е човек, който се интересува от чуждото мнение. Затова
позьор бива наречен човек, който се старае да не показва истинската си същност,
демонстративно се прави на такъв какъвто не е, за да се хареса на другите.За
голямо съжаление поне 70% от хората са такиваДолни интриганти,лъжци и
позьори.