Скорпионите (Scorpiones) са разред безгръбначни животни с осем крака,
принадлежащи към клас Паякообразни. Най-малките екземпляри, като мексиканският
Typhlochactas mitchelli, имат размери не по-големи от 9 mm, а най-големите, като
индийският Heterometrus swammerdami, достигат до 28 cm на дължина и тегло около
56 грама. Скорпионите са много устойчиви на радиоактивни лъчения, повечето от
тях не пият вода през целия си живот, и могат твърде дълго време да издържат на
глад (някои до година и половина) и да останат живи. Въпреки това има видове,
които се самоубиват, когато изпаднат в критична ситуация.

Правени са много експерименти, при които скорпион се затваря в тесен съд (като
например буркан), и след няколко безуспешни опити да избяга той извива задния
край на коремчето си, убожда се с жилото си в точно определено слабо място,
намиращо се в долната задна част на главогръда, и загива от собствената си
отрова. Ако неговата отрова или тази на други видове бъде впръскана в друга част
от неговото тяло, той не загива.
Разпространение:
Още от преди повече от 225 млн. години, Земята е била обитавана от някои видове,
които са били твърде подобни на днешните скорпиони.
Разпространени са главно в тропическите и субтропическите области на Земята, но
някои видове се срещат и в страни с умерен климат. Обитават разнообразни по
характер региони – от знойни пясъчни и каменисти пустини до морски крайбрежия и
влажни тропически гори. Често срещани са и в България.
Анатомично устройство:
Главата и гърдите му се сливат в главогръд, който носи две двойки устни крайници
и четири двойки ходилни крачка. На предната страна на главогръда има две средни
и няколко двойни странични очи. Коремчето е сегментирано и ясно разграничено на
два дяла: преден – по-широк, и заден – опашковиден, който в последното си членче
завършва с отровен шип - жило, свързано с двойка отровни жлези, през които се
излива отровният секрет. Характерни са и втората двойка устни крайници –
педипалпите, които завършват с добре развити масивни щипки.
Хранене:
Всички видове скорпиони са хищници. Те са много чувствителни към високите
температури и сухия въздух, като не могат да понасят по-продължително време дори
и топлината на палещите слънчеви лъчи, поради което ловуват само нощем. През
деня се крият в относително влажни и сенчести места, като развалини, пукнатини
на скали и сгради, под камъни, в пясък, в дълбоки дупки в почвата, под кората на
дървета и пр. Хранят се предимно с паяци, насекоми и многоножки, но жертва на
по-едрите видове стават понякога и мишки, както и дребни гущери. Когато
скорпионът улови някое дребно животно, той веднага го разкъсва с устните си
крайници, но ако жертвата е по-едра и се съпротивлява, хищникът предварително я
парализира и убива, като я убожда един или няколко пъти с жилото си, при което
вкарва в тялото ѝ отрова.
Самозащита:
Скорпионът използва жилото си както за нападение, така и за защита. Дребните
безгръбначни животни, с които той се храни, веднага се парализират и умират от
действието на отровата. Някои по-едри насекоми и многоножки преживяват от 1 до 3
дена след ужилването. Върху дребните бозайници отровата на скорпиона има
най-често смъртоносно действие.

Рядко нападат хора освен ако не бъдат случайно докоснати, настъпени или
провокирани. За човека ужилването от дребните видове не е опасно. В мястото на
убождането се усеща лека болка, по-късно се появява зачервяване с лек оток,
който рядко може да обхване целия крайник. Но отровата на големите тропически
скорпиони, някои от които достигат 18 – 20 cm дължина, може да предизвика тежки
болестни състояния, както и смърт. Има около 1 700 вида скорпиони, от които само
50 са опасни за хората. Най-опасните се срещат по топлите места.

В България се срещат основно два вида скорпиони – карпатски и италиански
скорпион. Те са дребни по размер и на дължина достигат съответно 4 cm и 5,5 cm.
Поради малките им размери (съответно и количеството отрова, което могат да
отделят е малко), убождането от тях не е опасно за човека. То има приблизително
същите последствия както ужилването от пчела или оса.
Размножаване:
При брачният танц на скорпионите мъжкият хваща женската за щипките и двата
скорпиона започват да "танцуват" и да се "целуват" с хелицерите си. По време на
танца мъжкия отделя сперматофор на земята и води женската над него.

Женските скорпиони раждат малките си най-често живи, като само отделни видове са
яйцеживораждащи. При някои видове женските носят през първите 2 - 3 седмици
своите наскоро излюпили се малки върху тялото си. След като сменят първата си
кожа бебетата сами слизат от гърба на майката и започват да се хранят с
подходящи по размер малки насекоми.
Скорпионът се явява едно постоянно напомняне, че смъртта е навсякъде около нас.
Ние трябва винаги да помним, че сме в състояние едно непрекъснато преминаване.
Затова й го наричат Пазителя на прага
Скорпион: Пазителят на прага
В митологията на древен Египет, скорпионът е противник на Озирис и Изида и е
част от атрибутите, които след време започват да използват египетските
магьосници. Това го прави един вид застъпник на тъмните сили.
Изобразена като красива жена със скорпион на главата си, Selket (или Serget) е
египетската богиня-скорпион, която улеснява раждането. Нейните слуги скорпиони
могат да поразят нечестивите, но също като Изида, тя може да се намеси и да
спаси живота на тези, които са невинни.
В гръцката митология скорпионът символизира отмъщение.
Съзвездието Скорпион понякога е наричано Seizer, или Stinger и би могло да
означава “място, където човек се прекланя.
Амулетът във форма на скорпион служи за защита, а талисман във формата на това
странно насекомо определено носи късмет.
Изображението на скорпион, направено чрез дървено клише печат върху оризова
хартия, е широко в Хималаите култури и се прилага в случаите, в които трябва да
се осигури защита на даден обект или да се предпази от вредно влияние домът ви.
Тези листчета били поставяни както в книги, така и под постелките на прага.

Браво хубава информация

Допълнение.
Митология на знака Скорпион:
Съзвездието Скорпион, достигащо кулминация в края на юни и началото на юли, е
разположено между Везни и Стрелец в Зодиакалния кръг. На юг от него се намира
съзвездието Жертвеник, или Ага, а на север – съзвездието Змиеносец. Редом до
него може да се види съзвездието Вълк. Антарес е най-ярката звезда от Скорпион,
която се откроява като яркочервена точка на фона на околните звезди. Не случайно
тя е Около Скорпион са се оформили много легенди и митове. Според древногръцките
митове Фаетон, синът на Хелиос – бога на Слънцето – не успял да удържи поводите
на златната колесница на баща си и я понесъл право към разтворените клещи на
небесния Скорпион.
Друг вариант на легендата гласи, че великанът Орион бил толкова добър в лова, че
се хвалел наляво и надясно със способностите си. Самохвалството му не харесало
на Артемида, която му изпратила отровното животно. Ловецът умрял от ужилването
на скорпиона а самият виновник за трагедията бил изпратен на небето, за да служи
за урок на всички самохвалци. И други легенди се свързват с Артемида, която
пратила скорпион на Орион. Две неголеми звезди, разположени в опашката на
Скорпион, се асоциират с кука за риболов сред жителите на тихоокеанските
острови. Тази кука според легендата принадлежи на полинезийския бог Мауи, който
с нейна помощ успял да улови Нова Зеландия от дъното на океана.
Едно от най-красивите южни съзвездия, което може да се види и в нашите ширини
през зимата, е съзвездието Орион. Орион, син на бога на морето Посейдон
(Нептун), бил отличен ловец. По заръка на боговете той прочистил остров Хиос от
дивите зверове. Благодарните жители на острова му устроили празник, по време на
който го увенчали с лаврови венци и му поднесли скъпи дарове. Празникът се
съпровождал с изпълнения на химни и танци на девойки. Сред тях Орион съзрял
красавицата Меропа, дъщеря на местния цар.
Младите се харесали и Орион отишъл да моли царя за ръката на дъщеря му. Но
бащата имал наум други планове и отказал на героя. Тогава със съгласието на
Меропа Орион похитил красавицата. Царят прибягнал до хитрост. Догонил беглеца,
но си дал вид, че дава съгласие за брак. През нощта обаче упоил героя и го
ослепил. Посейдон, като разбрал за това, страшно се разгневил и помолил Хелиос
да върне зрението на сина му.
Изглеждало, че въпросът за сватбата след всички премеждия ще бъде решен
положително, но в работата се намесила Хера. Някога по незнание Орион убил
любимия син на богинята. Знаейки, че Орион е храбър и ловък ловец, който няма
равен в ловенето на зверове, тя му пуснала смъртоносен скорпион. Орион загинал,
но по молба на Посейдон Зевс го поместил на небето и дори направил така, че да
не се среща с ужасния Скорпион. И наистина тези две съзвездия никога не се
виждат заедно.
Най-ярката звезда от съзвездието Скорпион се нарича Антарес и е червен гигант,
превъзхождащ Слънцето по маса 10-15 пъти и хиляди пъти по размер. Римляните
наричали Антарес „сърцето на Скорпиона”, китайците – сърцето на великия Дракон.

В Новия завет евреите, обвинявани в богоубийство заради мъчителните страдания на
Исус Христос, са сравнявани със скорпиони. Знакът Скорпион се съотнася и към
Юда. Но би било прекалено повърхностно да се приписва на този символ значението
на предателство и коварство. В тази велика драма Юда играе първостепенна роля:
без него нямаше да има принасяне на Месията в жертва, а това означава – и
възкресение на Христос и спасение на човешкия род. Да се разглежда Юда извън
мистическия контекст, да бъде заклеймяван с проклятие и подлаган на едностранно
осъждане би било несправедливост по отношение на основите на християнството.
Знакът Скорпион е управляван от далечната планета Плутон. Мястото, където се
извършват дълбоки метаморози (животът се разрушава, за да се възроди), осмият
знак на Зодиака следва да се разглежда като знак на потапяне в адските дълбочини
на битието. В гръцко-римската традиция Плутон се явява точно бог на подземното
царство. Измъчван от плътски желания, на този бог се придават всякакви любовни
излишества, независимо от мрачната му репутация. „От деня, в който той влезе в
своите владения, никой от слугите му не се осмеляваше да нарушава заповедите му,
нито един от поданиците му не се опита да въстане срещу него. Това е
единственият от боговете, който не е било нужно да се бои от непочтителност и
непослушание, единственият, чиято власт е признавана от всички”. (Комлен,
„Гръцка и римска митология” – Comelin “Mythologie Greeque et Romaine”,
Garnier).
Струва си да се потърсят и други съответствия на този знак. Например в епоса за
Гилгамеш (там се разгазва за хора-скорпиони, пазачи на портите на Слънцето);
после – във фигурата на Озирис, в индуисткия мит за Шива и накрая – в Тибетската
книга на мъртвите, в която починалият трябвало да се сражава с пълчища божества,
безформени и ужасни, които се оказват това, в което са се превърнали неговите
собствени тревоги и са въплъщение на собствения му безграничен егоизъм: „Не се
плаши. Знай, че това е само въплъщение на собствените ти мисли; след като веднъж
го разбереш, ти ще станеш свободен…”
В Древен Египет знакът Скорпион е заемал привилегировано място – това се отнася
както за легендите и религиозните иконографии, така и за свръхестествените сили.
Неговото ужасно жило наистина хипнотизира; Скорпионът се среща сред тайни
йероглифи, може да бъде видян дори на скиптъра на фараон в образа на Изида. Той
също приема облика на Селкет, богинята, притежаваща необикновена притегателна
сила, която се предполага, че е била свързана с лекарите целители –
„заклинателката Селкет”.
В Месопотамия, или по-точно във Вавилон, някъде около 2700 г. пр.н.е. управлявал
легендарният Гилгамеш, се появява човек-скорпион, който след хиляда години ще се
възроди в Египет. От този момент жадуващият безсмъртие Гилгамеш става герой на
епични приключения…
Индианците маи от Централна Америка се бояли от това жилещо членестоного, което
отначало било бог на лова, а после започвало да символизира къвотечението.
Някои африкански народности включвали скорпиона в ритуалите по обрязване,
разглеждайки неговият защитен орган като „мъжко начало” за жените. Пак в Африка
някои народности, покланящи се на животни, правят от скорпиона предмет на свещен
култ – забранено е да се споменава за него. Произнасянето на името му е обект на
преследване от могъщи зли сили.
В Мали една легенда приписва на самия Скорпион следните думи: „Аз не съм дух. Аз
не съм демон. Аз съм фатално животно за този, който се докосне до мен. Имам два
рога и опашка, летяща във въздуха. Моите рога се наричат „насилие” и „ненавист”.
А краят на моята опашка носи името „кинжал на отмъщението”. Аз идвам в света
само веднъж. Зачатието, което за всички е начало на размножаването, за мен е
сигнал за близка смърт”.
В антични времена Скорпионът почти повсеместно е идентифициран с орел – цар на
птиците. С него се свързват величието, силата, властта и ясновидството, той
наистина е бил почти божество. Изобразявали са го с високомерен профил на орел –
орелът може да гледа право срещу слънцето, той пази истината. Тази смесица от
скорпион и орел е породила определена двойственост – криещият се скорпион се
заравя в земята, а властният орел в свободен полет се издига високо в небето…
Земята, жилището на скорпиона, се намира в естествено противостояние на небето.
При американските индианци земята се поддържа от змия, при египтяните – от
скарабей. И така, това тайнствено животно е едно от най-древните на планетата,
то се слави със способност да понася всякакви изпитания и с прекрасен устойчив
характер. Скорпионът в едно и също време олицетворява силата на живота и
смъртта, търсенето на собствена индивидуалност и стремежа към вътрешно
самопознание. Някои дори сравняват скорпиона с митичната библейска змия…

Страхотни неща знаеш брчво и от мен