В митологиите и религиите:
В много евразийски митологии вълкът е приеман за родоначалник или за възпитател
на родоначалника на племето. Освен древноримския мит за Ромул и Рем, отгледани
от вълчица, съществува древноиранска легенда за вълчица, откърмила цар Кир. В
китайска хроника от 7 в. за прадедите на тюрките, пък се разказва, че те били
изтребени от враговете, освен едно момче, откърмено от вълчица, която
впоследствие става негова съпруга и му ражда 10 сина — основатели на тюркските
родове. Сред азерите са запазени следи от култ към вълка (Боз Курт - сивия
вълк); култ към вълка има и при башкирите — етнонимът башкорт („главен вълк“) се
отнася за огузкия клон на тюркските племена. В монголската митология е известен
вълкът-прародител Борте-Чино; айну в Япония също смятат, че водят произхода си
от съюза между подобно на вълк същество и богиня. В някои северноамерикански
индиански племена битуват аналогични митове за произход от вълци (родовата група
кагвантани от племето тлинкит, племето нутка и др.). Според Страбон даките
наричат себе си вълци (δáοι, а Херодот казва, че всяка
година неврите се превръщат във вълци. Последното се предполага, че е във връзка
с годишен ритуал, свързан с намятане на вълчи кожи и поставяне на вълчи маски.
Боговете Зевс и Аполон в древногръцката митология са почитани и с епитета
„Ликейски“, т. е. „вълчи“.
Шлем и яка, изобразяващи вълк на индианското племе тлинкит. Музей на Америките,
Мадрид.
Представите за превръщането на човек във вълк са много стари и разпространени.
Според тюрките всеки шаман може да се превърне във вълк. Известни са славянските
вярвания за хора-превъплъщенци, които могат да се превръщат във вълци — т. нар.
върколаци. Подобни вярвания са известни и сред балтийските народи (вилктаки -
при литовците) и Западна Европа. Известно е сведението на кремонския епископ
Лиутпранд за Боян Магьосника, син на Симеон, който се „изучил в правенето на
магия дотам, че можел изведнъж да се превръща във вълк, както и в най-различни
други зверове“. Днес образът на върколака е широко експлоатиран от литературата,
киноидустрията и масовата култура изобщо.
В индоевропейската традиция образът на вълкът се разглежда главно като свързан с
воините. Троянецът Долон ходи наметнат с кожа от сив вълк, което според някои
изследователи има в основата си ритуал, при който воините се преобличат къто
вълци. Вълкът има важна роля в култа на римския бог на войната Марс, в
скандинавската митология спътници на върховния бог и бог на войната Один са
вълците Гери и Фреки, наричани негови „кучета“; в една от сагите берсерките са
наричани „ulfhedinn“ или „вълчи кожи“. Едно от прозвищата на Бхима, герой-воин
от древноиндийския епос „Махабхарата“, е Врикодара - „имащ вълчи корем“, а
прякорът на грузинския цар Вахтанг І Горгослани, означава „вълкоглав“.
Представите за вълка и особено за вълчата глутница като единна воинска дружина
са разпространени и сред хетите — техният цар Хатусилис І се обръща към войската
си с „род на вълка“. Подобни представи са известни и сред сваните в Кавказ. По
време на атака тюркските воини имитират вълчи вой, с цел да сплашат врага.
Сред някои славянски народи съществува представа за вълка като унищожител на
демони. Така например украинците вярват, че ако гръмотевицата и вълка не
унищожават дяволите, те ще станат толкова много, че няма да се вижда земята.
Подобно вярване има и сред германците, а руските казаци вярват, че Господ
заповядал на вълка да изтребва дяволите.
Същевременно във вярванията вълкът е приеман и като особено опасно, демонично
животно, символизиращо злите, заплашващи хората, сили. Типичен пример за това е
вълкът Фенрир в скандинавската митология, в която има още два чудовищни вълка -
Скол и Хати, преследващи слънцето и луната. Етруският бог Аита, владетел на
царството на мъртвите, е изобразяван с „шапка“, направена от вълча глава. Сред
инуитите е разпространена представа за чудовищния вълк Амарок, а в митовете на
индианците алгонкини се разказва за вълк, брат на културния герой и трикстер
Манабозо, който става владетел на царството на мъртвите.
С вълци са сравнявани и поставените извън закона и извършилите особено тежки
престъпления спрямо обществото хора. Примери за това са древногръцкият първи цар
на Аркадия Ликаон (името му означава „човек-вълк“), тракийката Харпалика
(„граблива вълчица“) и др. В Древна Гърция престъпниците могат да намерят
сигурно убежище в храма на Зевс Ликейски. На скандинавския Один са принасяни в
жертва хора, „станали вълци“, т. е. извършили много тежки престъпления. В древна
Исландия съществува специалния юридически термин „мордварг“, съставен от думите
„убийство“ и „вълк“. С него са обозначавани убийците, които убиват беззащитни
хора след настъпването на тъмнината и впоследствие се опитват да прикрият
престъплението си.
Християнството определя вълка като символ на дявола (Августин Блажени пише: „Кой
е вълкът, ако не дяволът?“[1]) и най-вече на еретиците. Апостол Павел сравнява
еретиците с „люти вълци“ (Деяния 20:29), подобни сравнения използват и св.
Климент Охридски[2], Презвитер Козма и др.
На по-късен етап вълкът преминава в европейския приказен фолклор като
отрицателен, често леко глуповат герой.
Вълкът в българските народни вярвания:
В българските народни вярвания вълкът традиционно принадлежи към нечистите сили,
асоциира се с дявола, смъртта и зимата. Според българските дуалистични легенди
от средновековната апокрифна книжнина, вълкът е създаден от дявола, а кучето от
Господ.
Има обаче и запазени вярвания, че той е най-големият враг на вампири, дяволи,
устрели и други свръхестествени злотворни същества. В същите тези апокрифни
легенди се разказва, че сътворения от дявола вълк, съживен по божие повеление,
се нахвърля върху твореца си, който оттогава е куц. Подобен мотив се среща и в
легенди и приказки от Пирдопско, Самоковско, Охридско и Велешко. Когато се
споменават дявол или вампир, обикновено се добавя: "Вълците ги яли", а в редица
баяния болестта е заплашвана с вълк. Интересно е и вярването от Врачанско,
Ловешко, Царибродско и др., че ако най-напред в кошара се промъкне вълк и отнесе
овца, това е на добро: овцете ще са плодовити и млекодайни.
Въпреки това основните вярвания на българите, отнасящи се до вълка, са свързани
с представата за него като опасно животно. Вярва се, че е толкова лаком, че може
да унищожи наведнъж цяло стадо и затова, според вярването, Бог е направил така,
че устата на вълка не е отворена винаги. мята се, че в някои дни и часове
челюстите му са „заключени“ и през това време той нищо не може да направи на
животните, дори да влезе в стадото между тях.
Според поверията вълчицата ражда само веднъж в живота си. Някъде се вярва, че тя
ражда толкова вълчета, колкото са седмиците от Коледа до Месни заговезни и
затова, когато този период е малък (т. е. Великден се пада рано, през март),
хората са много доволни. В Странджа се вярва, че вълците „се зачеват във
великата събота без изключение“, а се раждат

В митологията на много народи в Европа и Северна Америка образът на вълка е
символ на предводителя на бойната дружина или на родоначалника на племето. Той е
и знакът на бога на войната. При индианците вълкът олицетворява света на
мъртвите, а за римляните и египтяните той е символ на доблест.
Вълците са били хищници-съперници на ранния човек и символизират дивост,
лукавство, жестокост и дори зло, но заради поведението им, близко до това на
ловните кучета, вълците са свързвани и с лоялност, смелост, вярност и победа.
Тенденцията да ловуват на здрачаване и през нощта и да си комуникират чрез вой
нощем в много случаи допринася те да бъдат асоциирани с духове или сенчестия
свят, променящи формата си и отмъстителни или зли духове. Те символизират страха
от нощта, тъмнината и дори имат демонична принадлежност.
В келтската митология слънцето е погълнато от вълк. В нордическите митове,
гигантският вълк Фенрир е в основата на апокалиптичния край на Асгард, домът на
викингските богове, символ на хаоса, който поглъща слънцето в края на света.
В китайските вярвания вълкът отново е представен като ненаситен и е символ на
разврат. Има няколко митове за вълци в Индия, сред които един, в който Генгиш
Кан произлиза от вълк.
В същото време в нордическата легенда вълкът е свещеното животно на Один, както
и на бог Аполон в Древна Гърция. В Древен Рим вълкът бил дълбоко почитан, заради
легендата за Ромул и Рем – основателите на Рим, които бозали от вълчица, след
като били изоставени. Римският бог на войната Марс е имал за свещено животно
вълка и ако преди битка видели вълк, това било знак за победа.
В Северна Америка вълкът често е свързван с образа на учител, който направлява
шаманите и е символ на танцьорите. Той е отъждествяван със създателя.
В ранното християнство, възприемането на Исус като Божия пастир, който пази
стадото си, Вярващите, от хищници, превръща вълка в символ на Сатаната.

Според много вярвания вълците са най-висшото животно в духовен план. Те
представляват учителите и пазителите на баланса в природата. Според цвета им,
вълците предават различни уроци и обменят различни енергии с тези, над които
бдят и които съпътстват. Оцветяването се използва като означение на духовна
класификация по една основна причина – енергия. Всяка енергия съдържа няколко
свойства или характерни черти. Има звук, който може да бъде записан, енергийно
ниво, което може да бъде премерено и цвят, който може да бъде фотографиран.
Свързването на енергия или цел с даден предмет или разграничаването на на
животните по окраската им, не е нова концепция. Тя е от древни времена. Във
вълчето общество всяка порода споделя много обща енергия, но познаването на
специфичните енергии за индивидите също е полезно за ползването на вълча магия.

Белият Вълк
Известни като фантоми, белите вълци живеят в духовните и физическите измерения
едновременно. Те предават уроци, които помагат да се поддържа баланса между
двата живота. Помагат ни да учим как да изграждаме мостове между двата свята, за
да научим скритата цел и последиците в нашия живот.
Кафявият вълк
Тези вълци преподават уроците на здравето и лечителството. Как да се използват
силите на природата в съответствие със земното познание по медицина, за да се
постигне баланс между връзките разум/тяло/дух. Към тях спадат червените и
златистите вълци.
Сивият вълк
Скритите уроци, достигащи през воала на зрението до царството на духа. Сивият
вълк е учител за духовните връзки и общуванията. Как можем да балансираме пътя
си с информация от духовните ни учители и водачи.

Черният вълк
Учителите за физическото. Черният вълк ни помага да балансираме физическата
природа, желанията и изразите в ежедневието ни. Те ни държат фокусирани върху
задачите на този план на съществуване, където нашите духовни уроци ни помагат да
се развиваме по пътя на избрания от нас духовен път.
Надявам се да не се повтарям и да ви е харесало