не е по темата НО
ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис…така е по добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги
сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва “приятна” миризма на спарено -
няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи…нещо си
въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика “Да не си настъпил някое
лайно?”…какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна….?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница.
В 3 през ноща дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих
sms, че ме напуска)…това пък защо?
ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна …. даже не разбрах кога е станало,
още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с
майка ми на дъъъълга почивка…
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо…. така ли? аз не усещам
нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно … абе какво им
става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да
дойдат на проверка ако продължат…сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветата в апартамента увяхнаха…странно вечра ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село….тука
става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока…такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка…не го видях да излиза от блока. По
новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от натравяне….горкия
сигурно е ял нещо развалено.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание.
Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района…ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо…продължавам да драйф……
ден 27: …….
ден 28: …….
ден 29: …….
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях
как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до
стената.
След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и
тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме не знам защо беше
цялата тая идилия, е поне съм си унас.