из "ТАЙНИТЕ СЪКРОВИЩА В БЪЛГАРИЯ" Част 2 ~ ПОРЪЧКА ~
Преди да почине, бай Али разказал...
Бях млад. С баща ми пасяхме овцете под Кадемлията. Един ден той ме изведе
високо. Показа ми изворче и заръча да го помня, защото в скалите при върха само
тук имаше вода. Минаха години. Баща ми се спомина. Един ден, като бях на село,
дойдоха двама офицери и запитаха за кладенчето на Кадемлията. Казах, че го зная.
Тогава единият извади меден лист. На него имаше изчукана скица. Каза да погледна
такъв ли е районът. Разгледах, познах върха и скалите. Казах, че е същото.
Запознахме се. Поканиха ме на гости. Отидох. Голямо гости беше, много ядене и
пиене падна. Казаха ми, че картата била наследство. Разчели я и разбрали, че е
за римско съкровище. Една заран тръгнахме да ги водя, а те и двамата с
пистолети. Уплаших се... Заведох ги на друг кладенец. Там гледаха, въртяха се.
Разбраха, че мястото не същото и си отидоха. Като научих каква е работата,
започнах да оглеждам около кладенеца... И каквото бях запомнил от картата го
намирах. Там близо пасях овцете и все гледах... Един ден, като се спуснах по
сипея, видях цепнатина в скалите. Много трудно се мушнах вътре. Беше светло,
песъчливо и мокро. Вътре имаше израсла чемерика, като полянка. Заобиколих и
видях медна врата. Нямаше нищо за хващане. Не можеше да се отвори. Няколко дена
ходих... но нищо. Един ден минах през чемериката и се окалях. Огледах при
вратата къде да се остържа и видях едно, като изтривалка. Остъргах си обувките.
Като натиснах силно с крак, вратата изскърца и се открехна. Отворих я. Влязох.
Гледам вътре - какво да ви кажа... През живота си такава красота не бях виждал.
Отгоре идеше светлина... Залата беше голяма. Пода и стените бяха мраморни. В
страни видях помещения. В средата имаше камара човешки кости. Страшно беше... В
другото имаше инструменти, всякакви... На другата страна видях маса мраморна. На
нея имаше книги и мастилница с пера. Приближих, но нещо ме удари по главата.
Паднах... Замая ме... Колко съм лежал не зная. Като се съвзех, гледам без да
мърдам. Над пода, на една педя бяха опънати медни телове, кръстосани. Станах.
Внимателно излязох и затворих вратата. После много време не отидох, но се
престраших. Вмъкнах се и натиснах изтривалката, вратата се отвори. Носех си
светлина. Като влязох не тръгнах към книгите, внимавах и за теловете. Навътре
имаше друга маса. На нея - голяма купа, със столче,пълна с искрящи камъни,
сигурно безценни. Колкото пъти ги доближавах толкова, пъти ушите ми писваха,
лошо ми ставаше... Не можах да ги докосна. Навътре видях врата. Пред входа имаше
войници с кръстосани копия и с мечове в ръцете. Бях се напатил... Не ги барах,
само погледах и излязох. Като затварях, вратата изскърцваше и нещо щракваше.
Скоро пак влезнах. Така - с години. Влизах, гледах и излизах. Много пъти леко
бутах войниците с тояга. Те не мърдаха. До кръста бяха хора, а надолу - мечки.
Един път се престраших и се мушнах под копията им. Навътре по галерията имаше
помещения от двете страни. В първото имаше три мраморни ковчега. На всеки отгоре
имаше кръст. Кръстовете бяха сребърни - голямо изкуство. Другото помещение беше
склад със златни тухли. Като тръгнех към тях пода се разтърсваше и падах.
Пълзешком бързо се връщах. После... само гледах. В третото помещение имаше голям
куп златни пари. Приближих купа. Загребах с шепи, изведнъж нещо изскърца -
изскочи змей... Пуснах парите. Змея се прибра. Тогава много се уплаших. Едва
излязох. Вратата беше почти затворена... След време се реших. Влязох и право на
купа с жълтиците. Взех една и сложих в торбата. Така вземах една по една. Нещо
като пружини имаше в купа. Аз все вземах... Показа се змея. Зад него имаше
железни пръти с големи топузи. Като пера стърчаха. Взех още пари. Видях, че
топузите се натягат а змея са издига. Разбрах, че змея ще ме удари и топузите ще
ме размажат. Спрях да вземам пари. Очите на змея светеха... Камарата беше висока
човешки бой, но дето взех това ми остана. Навътре имаше други купове, но не
можеше да се мине. Излязох вън и се прибрах с жълтиците. Сложих ги в буркан,
бяха малко повече от шепа. След това дълго не ходих. Един ден пак влязох.
Продължих напред. Галерията се разклоняваше в ляво. Като стъпих, пода се
разклати и чух бучене на вода. Уплаших се и излязох. Нещо все ме теглеше... Пак
влязох, знаех че повече пари не мога да взема, а другото можех само да гледам.
Мушнах се под копията и продължих по галерията. Стигнах до каменна врата. Беше
украсена с медни плочи. Средата беше различна. Натиснах я нищо, натиснах силно,
пак нищо. Сетих се да издърпам плочата. Вратата изскърца и се отвори. Беше на
ос. Излязох. Като отворих докрай нещо изскърца. Вратата сама се затвори. Огледах
се. Бях на поляната под скалите. Обърнах се, ала не видях вратата. Помислих, че
е от светлината. Изчаках без да мърдам. Виждах вече всичко добре, но вратата не
можех. Мястото беше познато, разбрах къде съм. Седях и гледах. След час видях
дупка в скалата, колкото пара голяма. Белязах я. Слязох при овцете. Хапнах и пак
при скалата с дупката. Дойде ми на ум да мушна гегата. Натиснах силно. Чух
скърцане и вратата се завъртя. Едва сега я забелязах. Запомних мястото и се
прибрах. Един ден реших да засипя цепнатината при сипея. Няколко дена хвърлях
камъни. Затрупах я. Остана само горният вход, при скалите... После пак влизах,
но само гледах... Чаках дано излязат данни за вътре но освен офицерите други
нямаха. Военните бяха опасни и не им се доверих. Тъй минаха години. Остарях.
Вече 10 години не съм се качвал... Остана ми само което видях и шепа жълтици...
Легенда за съкровището на Емин Хасковлията.
През 1813 година Хуршид паша тръгнал за Хасково с 50 хиляди еничари и башибозук
да изтреби кърджалиите. Емин като научил за войската разбрал, че трудно ще се
измъкне. Решил да събере и укрие съкровищата си. Тръгнал да вади скритото злато.
Много бил заровил по различни краища... Емин прибрал големите пари. Натоварили
златото на волски коли и тръгнали за калето. Там вече работели 250 души, пазени
от 300 кърджалии. Местото било до Марица. Като копали открили царско съкровище.
Емин заповядал да не се пипа. Сложили и еминовото злато, сребро, накити и
безценни камъни. Отгоре наредили греди и насипали пръст и камъни. Работниците
избили и закопали наблизо. Кърджалиите заличили мястото и с музика тръгнали за
Гидикли. Там Емин ага дал голям пир. Внимавал никой да не се измъкне. На гуляя
еминови хора сипали отрова във виното. През нощта нов табор кърджалии изклали
отровените. Емин ага има дал 2 товара злато. Скоро дошли еничарите на Хуршид
паша. Почнало клане. Кърджалиите били разбити. Всички бягали. Крили се из
махалите и горите. Емин се укрил, но бил издаден. Хванали го. Ордите на пашата
нямали милост. По пътя от Гидикли за Хасково набили на кол, най-видните
кърджалии и еминовите гювендии. Окован Емин гледал мъките им. Дни наред го
бесили с главата надолу. Горили го с огън. Рязали му месата и му слагали в
устата, но Емин не издал къде е съкровището. След страшни мъки го набили на кол,
а главата му изпратили на Великия везир...
Царевец и Момина крепост се намират в град Велико Търново. Легенда разказва, че
там в римско време имало калета, които охранявали пътя за великолепния
Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава
римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с
тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите
римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят,
те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните
входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По
галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището
можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга
галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно
съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности... Ако
непосветен влезел никога не ще се върнел жив. Във всяка зала имало безценни
предмети - златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни
монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива.
Съкровището било долу. Входа бил голям геран. На дъното се виждала вода. По
стъпала се слизало долу и там в страни започвала галерия. Когато римляните се
оттегляли отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското.
Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре...
Предание говори, че в скалите над Патриаршеския манастир Света Троица, намиращ
се северно от Велико Търново, е скрита прочутата Търновска библиотека. Тук в
пещера високо в скалите били изнесени всичките книги и манастирските ценности.
Входът бил зазидан и замазан със счукана скала и хоросан. По нищо не личал.
Можел да се намери само чрез знак изкован на скалата...
Село Осеновлаг се намира северно от град Своге. На северозапад от селото е
манастирът Седемте престола. Северно от него има градище и останки от крепост.
Местните хора я наричат Латинското кале. Предание говори, че в турско, манастира
бил разрушен и опожарен. Вълчан събрал войводите. Решили да вдигнат манастира.
Войводите били седем : Вълчан войвода, поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко
сърбин, Емин бей, Али бей и Петър. В тяхна чест църквата била направена със
седем престола. Вълчан намислил всичко, за да скрие входа за подземието на
калето. Там в подземието имало римско съкровище.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ СЛЕД КОМЕТАР понеже не ми стигнаха буквите
2
538
